Френски град символично „забрани“ умирането заради препълнени гробища

В югоизточния френски град Льо Лаванд местните власти издадоха символична заповед, която на практика „забраняваше умирането“. Зад абсурдната формулировка обаче стои напълно реален проблем – местното гробище е изцяло запълнено и няма свободни места за нови погребения.

Според градските власти всички парцели и концесии в гробището са изчерпани. Кметството официално признава, че не разполага с нито един свободен гроб за нови погребения.

Ситуацията се усложнява още повече, след като проектът за ново „морско гробище“ в живописен район край брега е блокиран от съда заради екологични ограничения.

Бившият кмет на Льо Лаванд Жил Бернарди обяснява, че решението за „забрана на умирането“ е било форма на обществен протест срещу правната безизходица.

„Това не беше сериозен опит за регулиране на смъртта. Това беше протест“, заявява Бернарди. По думите му общината е длъжна да погребва починалите, но физически няма къде да го прави.

Проблемът придобива драматични измерения след смъртта на бездомен мъж, за когото градът не успява незабавно да осигури място за погребение. По закон местните власти трябва да организират погребение в рамките на няколко дни, но в Льо Лаванд това се оказва невъзможно.

Известен като „градът на делфините и лавандулата“, Льо Лаванд се намира между Йер и Сен Тропе, в подножието на масива Мор. Населеното място е популярно с дългата си плажна ивица, дванадесетте си плажа, кристално чистите води и боровите гори, достигащи почти до морето.

Недостигът на места за погребение обаче не е проблем само на този град. Във Франция, особено в големите градове като Париж, липсата на свободни места в гробищата съществува от десетилетия.

Сред причините са доживотните права върху много семейни гробове, рядкото освобождаване на стари парцели и ограниченията за разширяване на гробищата в градските зони.

През последните години все повече френски общини се отказват от вечните погребения и преминават към отдаване на гробни места под наем за периоди от 10, 30 или 50 години. След изтичането на срока парцелите могат да бъдат върнати на общините и използвани повторно.

Париж също прилага програми за издирване на изоставени гробове, които след законови процедури могат да бъдат освободени за нови погребения, а останките – преместени в костници.